Кой е Стоян Венев?

Стоян Венев е български художник - живописец и карикатурист. Роден е на 21 септември 1904 година в с.  Скрянино, Кюстендилско.

Завършва живопис в Художествената академия в София  при проф. Б. Митов, проф. Ст. Иванов и проф. Д. Гюдженов.  Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но  рисува също  така  графики и карикатури.

По неписано правило най-талантливите хора получават най-много огорчения през живота си. Сякаш съдбата компенсира многото, което им е дала, с разочарования и цинизъм от страна на обществото. Такава е била и участта на Стоян Венев. Художникът е бил известен със самобитния си рисунък, но неведнъж е търпял критика заради волността си върху платното. През 30-те години дори е бил съден за порнография, въпреки че еротичните му рисунки са далеч от вулгарността.

Да работи като луд, за Стоян Венев е всекидневие. Това проличава още през 1919 г., когато той е първият студент, приет едва на 15 години в Художествената академия. Неговият професор - Стефан Иванов, предусеща ярката му дарба и решава да рискува. Включва в курсовете си непълнолетното момче. Дотогава Стоян Венев има известен опит, тъй като още като ученик в родното си село Скрянино, той сътрудничи на повечето издания с ляв политически уклон. С псевдонима Пролетарче публикува във вестниците "Червен смях", "Звънар", "Ехо", "Жупел", "Новини", "Маскарад"... Рисунките му от този период са умела ирония към примитивизма и закостенелостта на някои от съселяните му.

Когато пристига в София, Венев веднага се вписва в артистичните среди. Работохолизмът му е пословичен. Когато е пред статива, не обръща внимание на нищо друго, освен на рисуването. По време на следването си той се включва в групата на художниците, които искат да разчупят тогавашните канони в изкуството. Затова и се осмелява да създава еротични творби, които будят едновременно възхита и недоумение. Първото - заради експресивния стил. Второто - заради смелостта да ги излага на публични места.

Скандалът се разразява две години след дипломирането му в Художествената академия, когато пет от картините на художника са конфискувани от една изложба заради "неморалното" им въздействие. По предложение на прокурора на Софийския окръжен съд,  Венев е подведен под съдебна отговорност за порнография по член 230 от Наказателния кодекс.

Заради увереността си, че изкуството му е всичко друго, но не и неприлично, Стоян Венев не се признава за виновен. Това съобщава на съдиите и неговият адвокат Лазар Панов. Според него обвинението е немотивирано и изцяло недоказуемо. Везните натежават в полза на художника, когато се изтъква фактът, че държавни институции са откупували точно такива картини на Венев - с "неморално" съдържание.

Промените през септември 1944 г. не подминават и него. Тогава става модерен лозунгът: "Повече между народа, по-близко до живота." В духа на времето Стоян Венев рисува сюжети от социалистическия живот. Картината му "Бригадир" получава най-престижната за онези години награда - Димитровската. Въпреки отличията обаче, художинкът е далеч от каквото и да е самоизтъкване. Упорито отказва да влезе в ръководството на Съюза на българските художници, въпреки че непрекъснато е предлаган за отговорни постове.

Предпочита да се затваря в ателието си, където не обича никой да го безпокои. Дори не си прекарва телефон, за да запази творческата си самота и независимост. Когато го избират за народен представител веднага след 9 септември 1944 г., той издържал само два месеца.

Заедно със септемврийските герои, Венев  рисува и сладострастни селяни, които се забавляват, гледайки голи жени. Но еротичните сюжети са само нищожна част от цялото му творчество, характерно с експресивния си стил и свеж, наситен колорит. От тях лъха смях към дребнавите амбиции и слабости на хората. До края на живота си / художникът умира на 20 март 1989 година/,  Стоян Венев работи извън всякакви школи и стилове и оставя богато наследство от картини, в които добродушно се надсмива над човешката природа.